Как бързо тече животът от януари до декември- премиера 2019
КАК БЪРЗО ТЕЧЕ ЖИВОТЪТ ОТ ЯНУАРИ ДО ДЕКЕМВРИ
09 декември (понеделник) 2019 / 19:30 / ПРЕМИЕРА*
10 декември (вторник) 2019 / 19:30 / ПРЕМИЕРА*
*представлението има лимитирани места, моля направете вашата резервация за място на:etudgallery@gmail.comИдея, реализация и изпълнение: Галина Борисова
Видео: Крум Янков
Текст: Надежда Московска
С финансовата подкрепа на Министерство на културата и в партньорство с галерия Етюд.
За изостреното отношение към света, думите и литературата, за
отвлечеността на кратките ежедневни мигове и непонятните метафори, „за
да можем да изпитаме чувство на удовлетворение, след като прозрем
скрития смисъл на нещата“, според Вирджиния Улф. Какво са дните и
датите, точността и сезоните, без миговете на изострено светоусещане и
просветление (moments of being), без малките делнични чудеса (little
daily miracles), които са вградени в дълга поредица от прозаични мигове
на притъпено светоусещане (moments of non-being).
„От понеделник сутрин до вторник следобед понякога не е чак толкова
страшно. Успешното организиране би могло да доведе до някакви нови
постижения или да изпитаме някакво чувство на спокойствие и щастие.“
Галина Борисова
Според Вирджиния Улф животът съществува пълноценно и в кратките ежедневни мигове на радост и спокойствие. “Вероятно
е малко потискащо да наследиш не земи, а образец за интелектуални и
духовни добродетели, тъй като по всяка вероятност този непоклатим образ
на великия прадядо действа обезкуражително за дръзналите да се сравняват
с него”. Именно поради тези причини, както и поради ред други,
всички ние имаме своите моменти на униние. Славното минало в което мъже и
жени се извисяват до “безпримерен ръст” все още се намесва твърде често
в настоящето и това ни сломява до такава степен, че не може да се
вдъхне вяра на човек, решен да твори и експериментира след този славно
обезсмъртен век. Терзанията ни, че има по-добри преди нас не ни помагат,
за да се изявяваме и ние. Човек може да предположи, че сиянието идва не
толкова от тъгата, колкото от дух, отдаден на размисъл и
самодисциплина. Тогава какво друго ни остава освен да работим.
Излъчващата решителност и уравновесеност, комбинация от качества, които
образуват забележителен характер, помагат да се концентрираме и владеем
ситуацията, да реагираме мигновено на всички предизвикателства.
Извършвайки като че ли обичайни делнични неща, хореографът Галина
Борисова се занимава с доброволното мимолетно съгласие през деня, когато
незаетите ни способности, притежания и дарби предполагат усещането, че
можем да ги притежаваме. Погледът ни се извисява от досадните делнични
задължения и лицето ни произвежда оживление. Присъствието на тази
невероятна, устояла на времето и оживяла красота, ни кара почти
панически да осъзнаем копнежа си и в същото време да изпитаме гордост.
Сдържаността ни терзае, докато не отслаби съпротивителните си сили и
пробие на повърхността, заливайки ни с нови факти и давайки шанс на нови
интереси, вълнения и копнежи. Импулсите ни отварят врати за нови мрачни
възгледи, когато не можем да предположим колко важна е тъгата, за да се
отдадем на размисъл и самодисциплина. Овладяването на ситуацията се
дължи на качества и решителност, без които не бихме могли да достигнем
дори и за миг до постиженията на предците ни. Но това не би трябвало да
ни обезкуражава да опитваме.