Изкуство и оцеляване - изложба на Борис Делчев и екип

                                                         снимки:личен архив


Борис Делчев и екип: Маша Бакалова, Мира Тишева, Анна Пелтекова, Петя Денева, Йордан Тодоров, Рами Джазмати, Вацлав Копецки, Нели Копецки

 

Борис Делчев и „неговите” художници и реставратори са декоратори. Латинският корен на думата “декорация” е свързан от една страна с „украса”, но от друга с „подходящ, съответен” (оттук и сходството между английските думи decorate и decent). В това сцепване на думата е отразено и основното противоречие в работата на декораторския екип – това са хора, които от една страна сa надарени с отгледано с дългогодишни усилия майсторство и разбирания за „украса”, за красиво, а от друга – се намират винаги в хватката на поръчката, на конкретната задача, на особеностите на този, който иска декорацията. Интериори на турски имперски хотели, френски дворци, частни домове в Ню Йорк – изкуството на художникът-декоратор винаги трябва да оцелее в рамките на заданието, но и да го надскочи, да го използва за трамплин, без обаче да го огъне, или счупи. Едновременно прогресивен и консервативен, подходът на екипа черпи знания и умения, трудно (и често на висока цена) придобити от майстори, владеещи столетни техники, тайни рецепти, своеобразни алхимици на красивото, разпръснати по целия свят – от училища с високи такси в западна Европа, до малки работилнички в далечни страни, често познати ни единствено от екзотични картички.

Изкуството се опитва да оцелява дори и когато е хванато в рамката на безмилостно безмозъчна поръчка. Намира си начини да избуи. Такива са и декораторите – изобретателни, издръжливи, едновременно изящни художници, ваятели, хамали, мазачи, разбърквачи и често – екип за спешна полева медицинска помощ. Защото условията винаги са вече дадени, въпросът е какво ще успеят да направят в тях и въпреки тях „Борис Делчев и екип”.

Ани Васева

 

Изкуството като потребност и оцеляването като ситуация. Ако приемем изкуството като евентуална необходимост, а оцеляването като възможна извънредност, то можем да кажем, че изкуството е всекидневно упражнение, а оцеляването - евентуална изключителност, която може да се избегне. И за да не се стигне до недоразумения, ние сме решили да устояваме на всякави предположения и обяснения. Обаче се терзаем, че нещата при изкуството и оцелявнето може да се оспорват, разменят или неглижират.
 
Галина Борисова

Втората изложба в галерия Етюд е организирана от фондация Етюд, Ани Колиер и Галина Борисова. Изложбата ще гостува на галерията от 30.10.2015 до 30.12. 2016г.
Галерията е отворена всеки делничен ден от 15:00 - 18:00ч.

"Човекът на другия край" - сравнителна проверка на с.георгиев

Светозар Георгиев е автор на пиесите “Космонавт”, “Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка”, „Машината на Тюринг“, „Пеперудите са всъщност изтребители“ . Автор на книгата "Психоспирка" изд. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Подписва се често с името Ghostdog.

С. Георгиев ще направи сравнителна проверка и говори за поезия (23.10.2015)
"Човекът на другия край" две тъжни начала и един странен край. "The hollow men" на Т.С Елиът, "Funeral blues" на У.Х. Одън и "The man at the door" на Майкъл Риарсън.

Три различни поеми които всъщност се отнасят за едно и също нещо.

Това според С. Георгиев е погледът в момента в който смъртта те погледне. Не, просто да зарее поглед над множеството в което се намираш, а когато спира да коси, подпира се на косата, пали цигара и докато издиша дим през носа, погледът й попада на теб. Единият през усещането за кухите обречени мъже, другият през току що прекъснатата линия на телефона, по която е чул последния дъх на приятеля си и третият - когато ураганът те е завъртял и около теб хвърчат крави.

събития през месец октомври 2015 г. в галерия Етюд

галерия Етюд - всеки петък от 18:30 ч.
адрес: пл. Журналист
ул. Цанко Церковски 34
вход свободен!
места: 30

Изложба на Boris Deltchev и екип (30.10.2015 петък)

                                                                 Борис Делчев

"Като внук на критика Борис Делчев е (може би генетично) критичен, художник (завършва Художествената академия в България) и професионален декоратор от 1994 г. (с образование по изящни изкуства в Париж). Той е способен да нарисува цял свят, да го налепи по стените като тапети, след това да си събере четките и да ни остави дa живеем вътре. Практикува тази дейност основно в замъците и именията на заможни дами и господа от Европа, Близкия изток и САЩ. Засега не е работил в Австралия, в африканските държави (освен в една), в арабските емирства, в Дубай и в Москва, но има основания да го направи".
Капитал light

                                                                Светозар Георгиев

Светозар Георгиев ще направи сравнителна проверка и говори за поезия (23.10.2015)
"Човекът на другия край" две тъжни начала и един странен край. "The hollow men" на Т.С Елиът, "Funeral blues" на У.Х. Одън и "The man at the door" на Майкъл Риарсън.

Три различни поеми които всъщност се отнасят за едно и също нещо.

Това според С. Георгиев е погледът в момента в който смъртта те погледне. Не, просто да зарее поглед над множеството в което се намираш, а когато спира да коси, подпира се на косата, пали цигара и докато издиша дим през носа, погледът й попада на теб. Единият през усещането за кухите обречени мъже, другият през току що прекъснатата линия на телефона, по която е чул последния дъх на приятеля си и третият - когато ураганът те е завъртял и около теб хвърчат крави.

                                                              Светозар Георгиев

"Като малък бях пълен изрод. Ние сме трима братя и сме родени през година. То не бяха побоища, мачове, прибират ни от районни, гледай тука белези, счупени ръце, счупен нос, ужасии... Доста проблематично беше. Първото си парче поезия написах около 30-годишен. Нямаше конкретен повод. Тогава имах повечко време вечер и си кликах така, драсках си разни глупости в един файл. После ги триех, де. Не знам защо, но така бях решил. Даже бях написал скрипт, който автоматично ми ги триеше. Обаче го бях засрал и по едно време ми замина цялата директория с филмите. И викам, за да не стават такива грешки, я, верно, да си направя един блог и да си седят там".

С. Георгиев е автор на пиесите “Космонавт”, “Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка”, „Машината на Тюринг“, „Пеперудите са всъщност изтребители“ . Автор на книгата "Психоспирка"- изд. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Подписва се често с името Ghostdog.

                                                                    С. Георгиев

прожекция филм на Pina Bausch "Die Klage de Kaiserin" (16.10.2015 петък)

                                                                     Пина Бауш

Пина Бауш е родена през 1940 г. в Германия. Тя преобръща света на изкуството и представите ни за танц и театър. Пина има ясно изразена позиция, като не се интересува толкова от това как се движат хората, но от това какво ги задвижва. Първо учи в академията в Есен при Курт Йос, след това в Ню Йорк, но през 1962г. се завръща в Германия. От 1973г. е директор и художествен ръководител на танц театър Вупертал. Работи с филмовите режисьори Ф. Фелини" -  Корабът пътува" и П. Алмодовар - "Говори с нея". Получава редица международни награди между които "Bessie", Ню Йорк; медал от Юнеско на името на Пикасо; наградата на Нижински в Монако, орден - почетен легион, Франция и др.

                                                               Фео Мустакова

филм за Фео Мустакова на Ani Collier  Galina Borissova (09.10.2015 петък)    
 
Родена през 1909г. в семейството на българския офицер Димитър Мустаков. Фео е артист и балетмайстор, педагог и режисьор, която има изключително интересна професионална балетна кариерa. Ученичка на Олга Преображенская - учи при нея в Париж. След обучението постъпва в немската трупа «Спарк балет». Играе в Лидо и Фоли Бержер. Работи с Фернандел, Жозефина Бекер и Мистингет. Осъществява турнета в редица европейски държави, както и работи в Южна Америка - Бразилия. Фео се връща в България и става балетмайстор на Музикален театър  "Стефан Македонски", като по-късно е уволнена по политически причини. Тя открива школа у дама си, която просъществува повече от 60 години.
Учи пиано с майка си, нейният вуйчо и леля също имат музикални кариери. В тяхната къща винаги се е свирело на някакъв инструмент. През 1922г. се записва в балетното училище на Пешо Радоев, който не само учи децата на балетна техника, но и възпитава двигателната им култура и чувство към красота и музикалност. 
Фео Мустакова написва своята биография «Животът на балета» издадена през 2001г.

Интервюто което ще прожектираме в галерия Етюд е немонтиран материал разговор с Фео, когато тя беше на 99 години.